Наскоро във връзка с поредната смяна на Министър, този на Здравеопазването (защо ли се нарича така?!) излезе и хубавия виц за бързата опашка пред МЗ.
Лошото на този виц е, че може да е майтап за Министрите, но е адски верен за живота на обикновения човек. Нареждаш се, защото и да си отидеш се чака, и само се молиш някой да не те предреди, че току виж останеш още, кой знае колко да се мъчиш тук долу.

А да не се мъчиш не може. Няма как. НЗОК е за това, да те държи жив. Понякога и буден.. до среднощ, чудейки се, как така пари за болниците няма, а касата има повече офиси и по-големи от половината банки. Как така все нещо свършва, я ваксини (до колко ценни само производителите знаят), я други лекарства (все от скъпите, за да е по-силна паниката и да няма възражения по плащанията), я направления (да са живи и здрави Джи Пи -тата). И все ние сме виновни, че внасяме пари в НЗОК... ама някак си малко. Най-малко в Европата. Трябвало повече. Ама от къде?!?! Те и заплатите ни са най-малки в Европата.

За това си мисля, така на глас, така де на текст. Ние сме клиенти на НЗОК, е не е ли редно малко от малко да сме ухажвани като такива. Отговорът е - не. Защото не сме клиенти ами крепостници на касата,...и на банките, и на държавата и т.н.